21 июн. 2010 г., 13:34

Неблагодарна

917 0 1

Не те искам вече, наранен съм.

Не ме боли вече, упоен съм.

Кръвта ми вече студена е,

но ето, на – жив съм!

Сърце ти дадох, камък ми върна.

Вярност ти дадох, с предателство отвърна.

И всичко – всичко ти дадох,

но ти излезе – неблагодарна!

Любовта си ти дадох, с омраза отвърна,

дом ти дадох, в пещера го превърна,

и живота си ти посветих,

но ти си била неблагодарна!

Продаде ми мечтите, разби ми живота,

исках любов, даде ми отрова,

и нито една рана още не зарасна,

ето това си ти – неблагодарна! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сюлейман Сюлейман Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво за стихът!!!
    Незабравим е!!!
    Но ако е едно към едно отношенията ви-мислите й не са в настроение и не мечтае за обич единствена,незабравима с любов вълшебна до старини!!!
    Има друг човек,който споделя всичко за което живееш и взаимността на чувствата ви е свободата ви.
    Важно е да имаш добри мисли към нея и да си пожелаеш друг човек да обичаш,който да те обича по-твоят начин-чистота,доброта човечна,свобода,усмивки,смях и топлина в чувствата ви ...да си подарявате спонтанно,даденост да е!!!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...