21 июн. 2010 г., 13:34

Неблагодарна 

  Поэзия
737 0 1

Не те искам вече, наранен съм.

Не ме боли вече, упоен съм.

Кръвта ми вече студена е,

но ето, на – жив съм!

Сърце ти дадох, камък ми върна.

Вярност ти дадох, с предателство отвърна.

И всичко – всичко ти дадох,

но ти излезе – неблагодарна!

Любовта си ти дадох, с омраза отвърна,

дом ти дадох, в пещера го превърна,

и живота си ти посветих,

но ти си била неблагодарна!

Продаде ми мечтите, разби ми живота,

исках любов, даде ми отрова,

и нито една рана още не зарасна,

ето това си ти – неблагодарна! 

© Сюлейман Сюлейман Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво за стихът!!!
    Незабравим е!!!
    Но ако е едно към едно отношенията ви-мислите й не са в настроение и не мечтае за обич единствена,незабравима с любов вълшебна до старини!!!
    Има друг човек,който споделя всичко за което живееш и взаимността на чувствата ви е свободата ви.
    Важно е да имаш добри мисли към нея и да си пожелаеш друг човек да обичаш,който да те обича по-твоят начин-чистота,доброта човечна,свобода,усмивки,смях и топлина в чувствата ви ...да си подарявате спонтанно,даденост да е!!!
Предложения
: ??:??