21.06.2010 г., 13:34

Неблагодарна

912 0 1

Не те искам вече, наранен съм.

Не ме боли вече, упоен съм.

Кръвта ми вече студена е,

но ето, на – жив съм!

Сърце ти дадох, камък ми върна.

Вярност ти дадох, с предателство отвърна.

И всичко – всичко ти дадох,

но ти излезе – неблагодарна!

Любовта си ти дадох, с омраза отвърна,

дом ти дадох, в пещера го превърна,

и живота си ти посветих,

но ти си била неблагодарна!

Продаде ми мечтите, разби ми живота,

исках любов, даде ми отрова,

и нито една рана още не зарасна,

ето това си ти – неблагодарна! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сюлейман Сюлейман Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво за стихът!!!
    Незабравим е!!!
    Но ако е едно към едно отношенията ви-мислите й не са в настроение и не мечтае за обич единствена,незабравима с любов вълшебна до старини!!!
    Има друг човек,който споделя всичко за което живееш и взаимността на чувствата ви е свободата ви.
    Важно е да имаш добри мисли към нея и да си пожелаеш друг човек да обичаш,който да те обича по-твоят начин-чистота,доброта човечна,свобода,усмивки,смях и топлина в чувствата ви ...да си подарявате спонтанно,даденост да е!!!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...