21.06.2010 г., 13:34 ч.
Неблагодарна
Не те искам вече, наранен съм.
Не ме боли вече, упоен съм.
Кръвта ми вече студена е,
но ето, на – жив съм!
Сърце ти дадох, камък ми върна.
Вярност ти дадох, с предателство отвърна.
И всичко – всичко ти дадох,
но ти излезе – неблагодарна!
Любовта си ти дадох, с омраза отвърна,
дом ти дадох, в пещера го превърна,
и живота си ти посветих,
но ти си била неблагодарна!
Продаде ми мечтите, разби ми живота,
исках любов, даде ми отрова,
и нито една рана още не зарасна,
ето това си ти – неблагодарна!
© Сюлейман Сюлейман Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Незабравим е!!!
Но ако е едно към едно отношенията ви-мислите й не са в настроение и не мечтае за обич единствена,незабравима с любов вълшебна до старини!!!
Има друг човек,който споделя всичко за което живееш и взаимността на чувствата ви е свободата ви.
Важно е да имаш добри мисли към нея и да си пожелаеш друг човек да обичаш,който да те обича по-твоят начин-чистота,доброта човечна,свобода,усмивки,смях и топлина в чувствата ви ...да си подарявате спонтанно,даденост да е!!!