Нечакана
Не те чаках, Любов…
не и сега…
Но щом дошла си - влизай…
След теб
още зее мойта врата.
Да затворя…
и до днес нямам сили.
Влез.
разхвърляно е… извинявай.
Навсякъде парчета има
от празни чаши … и душа…
Влизай… поседни.
Запали си цигара…
Тя моята още в сърцето дими.
Вече не пия, но ти…
вино обичаш - да ти налея…
Защо си дошла?
Нещо забрави ли?
Тук няма нищо.
Само овъглена страст
в камината тлее…
Внимавай… не сядай отгоре…
Там… късче душа още плъхти.
Не посягай…остави я.
Нека линее…
Малко остана
и ще се прости
с мен, с битието ми,
с провала…
Ще и писне…
И ще отлети…
Но кажи ми,
За какво пак дойде?
Не бе ли грандиозен
скандала?
Не ти ли омръзна
да молиш за прошка,
да хленчиш,
да страдаш?
Не ти ли омръзна
да кършиш ръце
и от лапите на дявола
да ме спасяваш?
Не мога, любов…
Не искам.
Иди си!
И моля те,
виното вземи си!
Не искам и него…
Сега ми горчи
След пиянството с тебе…
Върви си…
Цигарата ти догоря…
Целуни ме за сбогом…
Аз душата си ще събера
и ще я отпратя с Богом!
© Ангелина Стойчева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря ви за прекрасните коментари, Скити, Т.Т.! Младене, коментарът ти отново дълбоко ме затрогна и окрили, за което съм ти безкрайно благодарна!
-
Ани, толкова много горчилка и болка си събрала в този стих...
-
Хубав стих
-
Много интересна лирична изповед. Наистина - какво ни остава след бурните страсти на любовта? И да дойде финално, може ли да ни утеши, или отново ще се обърнем към Бога. Има нещо Хамлетовско в това стихотворение и то в най-добрия смисъл. Именно това привлече вниманието ми към него. Поздравявам те, Ангелина!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
