Нечакана
Не те чаках, Любов…
не и сега…
Но щом дошла си - влизай…
След теб
още зее мойта врата.
Да затворя…
и до днес нямам сили.
Влез.
разхвърляно е… извинявай.
Навсякъде парчета има
от празни чаши … и душа…
Влизай… поседни.
Запали си цигара…
Тя моята още в сърцето дими.
Вече не пия, но ти…
вино обичаш - да ти налея…
Защо си дошла?
Нещо забрави ли?
Тук няма нищо.
Само овъглена страст
в камината тлее…
Внимавай… не сядай отгоре…
Там… късче душа още плъхти.
Не посягай…остави я.
Нека линее…
Малко остана
и ще се прости
с мен, с битието ми,
с провала…
Ще и писне…
И ще отлети…
Но кажи ми,
За какво пак дойде?
Не бе ли грандиозен
скандала?
Не ти ли омръзна
да молиш за прошка,
да хленчиш,
да страдаш?
Не ти ли омръзна
да кършиш ръце
и от лапите на дявола
да ме спасяваш?
Не мога, любов…
Не искам.
Иди си!
И моля те,
виното вземи си!
Не искам и него…
Сега ми горчи
След пиянството с тебе…
Върви си…
Цигарата ти догоря…
Целуни ме за сбогом…
Аз душата си ще събера
и ще я отпратя с Богом!
© Ангелина Стойчева All rights reserved.
