Не предвиждахме тази развръзка.
Разделихме се, без да се срещаме.
Даже мисля, че малко ни втръсна
от пиянство на думи за верност.
Аз поплаках - а ти... знам ли сцената?
Тя е винаги зад завесите...
Без герои. Без роли. Без реплики -
разделихме се някак небрежно.
Неуместни са всичките опити
да те върна отново към себе си.
Очилата смениха диоптрите
и сега виждат в други оттенъци.
Нажежена е твоята гордост
и страстта ти пред нея отстъпи,
вместо палещи ласки любовни
се разбихме в нечакани трусове.
И какво като диша вселената.
И какво като вънка е пролет.
И какво като птиците пеят (си)...
Щом ме чака затвора на болката.
© Дакота Все права защищены