дакота (Дакота)
152 364
24.04.2007 г., 11:10 ч.

нечакано 

  Поезия
699 0 10
 

Не предвиждахме тази развръзка.
Разделихме се, без да се срещаме.
Даже мисля,  че малко ни втръсна
от пиянство на думи за верност.

Аз поплаках - а ти... знам ли сцената?
Тя е винаги зад завесите...
Без герои. Без роли. Без реплики -
разделихме се някак небрежно.

Неуместни са всичките опити
да те върна отново към себе си.
Очилата смениха диоптрите
и сега виждат в други оттенъци.

Нажежена е твоята гордост
и страстта ти пред нея отстъпи,
вместо палещи ласки любовни
се разбихме в нечакани трусове.

И какво като диша вселената.
И какво като вънка е пролет.
И какво като птиците пеят (си)...
Щом ме чака затвора на болката.

© Дакота Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви!
  • Браво за стиха,момиче!!!
  • "И какво като диша вселената.
    И какво като вънка е пролет.
    И какво като птиците пеят (си)...
    Щом ме чака затвора на болката. "
    И в тъгата пак си невероятна...
    Силна си, горе главата за да видиш усмивките на птиците!
    Поздравления Дакота!



  • Съприживявам всичко...И ми е мъчнооооо!
    Обичам те,Слънчице!
  • Усмихни се!Може би така няма да ти мине,
    но определено ще ти стане по-леко!
    Великолепен стих!
  • Страхотно!
    Както винаги!
    Поздрави!
    И се усмихни
  • Благодаря!
  • Хареса ми стиха ти, Дакота!!! Поздрави!!!
  • Не предвиждахме тази развръзка.
    Разделихме се, без да се срещаме.
    Даже мисля, че малко ни втръсна
    от пиянство на думи за верност.

    Благодаря ти, за този стих!!
  • Тъжна си...
    А как силно искам да ми се усмихнеш
    и болката дълбоко ти да погребеш...
    На устните усмивката отново да просветне.
    Нали живота пъстър е, красив, а не е сив?
    Прегръщам те!
Предложения
: ??:??