24.04.2007 г., 11:10

нечакано

952 0 10
 

Не предвиждахме тази развръзка.
Разделихме се, без да се срещаме.
Даже мисля,  че малко ни втръсна
от пиянство на думи за верност.

Аз поплаках - а ти... знам ли сцената?
Тя е винаги зад завесите...
Без герои. Без роли. Без реплики -
разделихме се някак небрежно.

Неуместни са всичките опити
да те върна отново към себе си.
Очилата смениха диоптрите
и сега виждат в други оттенъци.

Нажежена е твоята гордост
и страстта ти пред нея отстъпи,
вместо палещи ласки любовни
се разбихме в нечакани трусове.

И какво като диша вселената.
И какво като вънка е пролет.
И какво като птиците пеят (си)...
Щом ме чака затвора на болката.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дакота Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви!
  • Браво за стиха,момиче!!!
  • "И какво като диша вселената.
    И какво като вънка е пролет.
    И какво като птиците пеят (си)...
    Щом ме чака затвора на болката. "
    И в тъгата пак си невероятна...
    Силна си, горе главата за да видиш усмивките на птиците!
    Поздравления Дакота!



  • Съприживявам всичко...И ми е мъчнооооо!
    Обичам те,Слънчице!
  • Усмихни се!Може би така няма да ти мине,
    но определено ще ти стане по-леко!
    Великолепен стих!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...