21 июн. 2023 г., 19:35

Нечий сън

651 1 0

Лежи в покой из тази пустинна нощна приказка, 

топлина и мекота го пренася в мир с очи затворени. 

Далеч далеч от вечна жажда за мечтана усмивка, 

но толкова празно в пустоштa тъжно заровени.  

 

Втренчен поглед над хоризонта в тази фантазия, 

покоряват забравени мисли в неговото съзнание. 

Интензивно пулсът кънти в тази своята стая, 

събуди в пустият сън стара мечта и желание. 

 

Подсъзнателно композира реалност нова, 

но и из тази илюзия самотно се разхожда. 

Сякаш е на мястото си всяка една нота, 

а липсва един символ в душата си своя. 

 

И в този мираж безкрайно той броди, 

и го спря изненадващо едно отклонение. 

Пътят бе така дълъг и тесен за да крачи, 

но пристъпи с надежда да достигне това щастие. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илиян Попов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...