kes4eto (Кеси)
15 34
28 дек. 2014 г., 13:15

Нечия утеха 

  Поэзия » Любовная
740 0 2

Отваряме скривалището си отново,
пламъкът гасне, ние давим се в чаша вино - горчиво.

 

Страх и болка, това е нашата реалност,
но замислени, опитваме се да намерим малко радост...

 

Дърветата танцуват грубия си танц,
всеки е свел глава, омълчан търсещ своя втори шанс...

 

Треперещи и изтръпнали, леко сковани, 
от студа на любовта сякаш нарочно събрани...

 

Търсим отговор на несъществуващи въпроси,
от тъга и самота на улицата сякаш захвърлени, боси...

 

В огледалото отражение на безмълвен човек.
Усмивката рядкост, нещастието вилнее и е нащрек...

 

Вървим, губим се, нямаме посока.
Уморени от вкуса на любовта, търсещи нечия утеха...

© Кеси Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря !
  • Изключително стихотворение!Страхотни метафори, силни и много въздействащи и описателни!Носи усещането на студа, умората и борбата и копнежа за нещо ново, много по-хубаво!Накара ме да се замисля и да вляза в стихотворението ти!Браво!
    "Треперещи и изтръпнали, леко сковани,
    от студа на любовта сякаш нарочно събрани...

    Търсим отговор на несъществуващи въпроси,
    от тъга и самота на улицата сякаш захвърлени, боси..."- Пожелавам ти втори шанс и истинско щастие!Весели празници!
Предложения
: ??:??