Нечия утеха

Поэзия » Любовная

1K 0 2

Отваряме скривалището си отново,
пламъкът гасне, ние давим се в чаша вино - горчиво.

Страх и болка, това е нашата реалност,
но замислени, опитваме се да намерим малко радост...

Дърветата танцуват грубия си танц,
всеки е свел глава, омълчан търсещ своя втори шанс...

Треперещи и изтръпнали, леко сковани,
от студа на любовта сякаш нарочно събрани...

Търсим отговор на несъществуващи въпроси,
от тъга и самота на улицата сякаш захвърлени, боси...

В огледалото отражение на безмълвен човек.
Усмивката рядкост, нещастието вилнее и е нащрек...

Вървим, губим се, нямаме посока.
Уморени от вкуса на любовта, търсещи нечия утеха...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

kes4eto (Кеси)

Благодаря !

2015-01-29T17:52:31+02:00
Sevgimizi (Лора)

Изключително стихотворение!Страхотни метафори, силни и много въздействащи и описателни!Носи усещането на студа, умората и борбата и копнежа за нещо ново, много по-хубаво!Накара ме да се замисля и да вляза в стихотворението ти!Браво!
"Треперещи и изтръпнали, леко сковани,
от студа на любовта сякаш нарочно събрани...

Търсим отговор на несъществуващи въпроси,
от тъга и самота на улицата сякаш захвърлени, боси..."- Пожелавам ти втори шанс и истинско щастие!Весели празници!

2014-12-31T23:43:54+02:00