Dec 28, 2014, 1:15 PM

Нечия утеха

  Poetry » Love
1K 0 2

Отваряме скривалището си отново,
пламъкът гасне, ние давим се в чаша вино - горчиво.

 

Страх и болка, това е нашата реалност,
но замислени, опитваме се да намерим малко радост...

 

Дърветата танцуват грубия си танц,
всеки е свел глава, омълчан търсещ своя втори шанс...

 

Треперещи и изтръпнали, леко сковани, 
от студа на любовта сякаш нарочно събрани...

 

Търсим отговор на несъществуващи въпроси,
от тъга и самота на улицата сякаш захвърлени, боси...

 

В огледалото отражение на безмълвен човек.
Усмивката рядкост, нещастието вилнее и е нащрек...

 

Вървим, губим се, нямаме посока.
Уморени от вкуса на любовта, търсещи нечия утеха...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кеси All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря !
  • Изключително стихотворение!Страхотни метафори, силни и много въздействащи и описателни!Носи усещането на студа, умората и борбата и копнежа за нещо ново, много по-хубаво!Накара ме да се замисля и да вляза в стихотворението ти!Браво!
    "Треперещи и изтръпнали, леко сковани,
    от студа на любовта сякаш нарочно събрани...

    Търсим отговор на несъществуващи въпроси,
    от тъга и самота на улицата сякаш захвърлени, боси..."- Пожелавам ти втори шанс и истинско щастие!Весели празници!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...