Нечия утеха
Отваряме скривалището си отново,
пламъкът гасне, ние давим се в чаша вино - горчиво.
Страх и болка, това е нашата реалност,
но замислени, опитваме се да намерим малко радост...
Дърветата танцуват грубия си танц,
всеки е свел глава, омълчан търсещ своя втори шанс...
Треперещи и изтръпнали, леко сковани,
от студа на любовта сякаш нарочно събрани...
Търсим отговор на несъществуващи въпроси,
от тъга и самота на улицата сякаш захвърлени, боси...
В огледалото отражение на безмълвен човек.
Усмивката рядкост, нещастието вилнее и е нащрек...
Вървим, губим се, нямаме посока.
Уморени от вкуса на любовта, търсещи нечия утеха...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кеси Всички права запазени
