3 июн. 2007 г., 21:54

Нечовешко

947 0 6
Аз стъпках всяко твое чувство,
зарих го с пясък от лъжовни думи,
ограбих те - и днес във теб е пусто...
И подло е, но моля те прости ми!
Аз бях жестока и безчувствена, студена...
към теб, към всички и към себе си дори,
но щастие когато не намерих,
разкаях се за миналите дни!
А те са свършили, отдавна отлетели,
да бих могла да се протегна, да ги върна!
И спомените бледи, онемели
ми шепнат всичко как обърнах!!!
Извърнах се назад и онемях,
а пътят ми скъсяваше се вече...
В сърцето ми пробяга смътен страх,
че пътят ми не бе никак човешки...
Живях по-скоро като звяр жесток,
разкъсвах всичко, дето бе насреща
и тебе не пожалих, обич моя,
и тебе стъпках с ярост нечовешка!

*****************
На всички, които нараних,
и най-вече на любовта, която не успях да различа в много очи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...