U_N_K_N_O_W_N (Кристина)
42 141
Jun 3, 2007, 9:54 PM

Нечовешко 

  Poetry
652 0 6
Аз стъпках всяко твое чувство,
зарих го с пясък от лъжовни думи,
ограбих те - и днес във теб е пусто...
И подло е, но моля те прости ми!
Аз бях жестока и безчувствена, студена...
към теб, към всички и към себе си дори,
но щастие когато не намерих,
разкаях се за миналите дни!
А те са свършили, отдавна отлетели,
да бих могла да се протегна, да ги върна!
И спомените бледи, онемели
ми шепнат всичко как обърнах!!!
Извърнах се назад и онемях,
а пътят ми скъсяваше се вече...
В сърцето ми пробяга смътен страх,
че пътят ми не бе никак човешки...
Живях по-скоро като звяр жесток,
разкъсвах всичко, дето бе насреща
и тебе не пожалих, обич моя,
и тебе стъпках с ярост нечовешка!

*****************
На всички, които нараних,
и най-вече на любовта, която не успях да различа в много очи...

© Кристина All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??