12 окт. 2007 г., 10:39

Недей да ме използваш

3.3K 0 27
Недей да ме използваш за прераждане.
Знам. Лесно е. Аз никога не питам.
Аз никога не съм пределно важна.
Гладувам тихо. За да те заситя.

Недей да ме превръщаш в изкупление.
Приятно е. Аз никога не искам.
Аз никога не прося извинения.
Съвсем неангажиращо съм близка.

Аз никога не мъркам удивителни.
(Дори не си уших костюм от слабост)
Но, моля те, не ме прави спасител.
Ръжта е паразитна като младост.

Недей да ме привиждаш в животворие.
Смъртта ме прокълнА (като приятел).
Разпервам си ръцете срещу хората.
За полет. За прегръдка. За разпятие.

Недей да ме използваш за прераждане.
Достатъчно съм сляпа от всевишни.
Достатъчно съм костна от изяждане.
Във моя култ любовите са хищни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Мавродинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...