21 янв. 2021 г., 01:35

Недей да питаш мен 

  Поэзия
342 1 4

Нима ще питаш мен какво е болка,

та ти вървеше в моите следи?!

А колко време извървяхме, колко

пътеки стръмни в острите скали?!

 

Макар усмивка да краси лицето,

аз виждам жалост в твоите очи.

До безграничност пълно е сърцето

с любов и нежност. Моля те поспри,

 

недей да питаш мен, какво е болка –

та ти си още жива ... в тоя свят.

Във който, щом споделяш щедрост с просяк –

ограбва те … и пак не е богат!

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, Ели, Скитница, Т.Т.! Поздрави
  • Хубаво!
  • "Във който, щом споделяш щедрост с просяк –
    ограбва те … и пак не е богат!"
    Много красива поезия, Дани! Финалът ме грабна!
  • Прекрасен стих! Поздрави, Дани!
Предложения
: ??:??