Нима ще питаш мен какво е болка,
та ти вървеше в моите следи?!
А колко време извървяхме, колко
пътеки стръмни в острите скали?!
Макар усмивка да краси лицето,
аз виждам жалост в твоите очи.
До безграничност пълно е сърцето
с любов и нежност. Моля те поспри,
недей да питаш мен, какво е болка –
та ти си още жива ... в тоя свят.
Във който, щом споделяш щедрост с просяк –
ограбва те … и пак не е богат!
© Данаил Таков All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
