Недей да питаш мен

21 ene 2021, 1:35

Poesía

343 1 4

Нима ще питаш мен какво е болка,

та ти вървеше в моите следи?!

А колко време извървяхме, колко

пътеки стръмни в острите скали?!

Макар усмивка да краси лицето,

аз виждам жалост в твоите очи.

До безграничност пълно е сърцето

с любов и нежност. Моля те поспри,

недей да питаш мен, какво е болка –

та ти си още жива ... в тоя свят.

Във който, щом споделяш щедрост с просяк –

ограбва те … и пак не е богат!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

dansyto (Данаил Таков)

2021-01-28T22:42:48+02:00

Благодаря ви, Ели, Скитница, Т.Т.! Поздрави
di_t (T.Т.)

2021-01-25T09:16:26+02:00

Хубаво!
Скитницa

2021-01-21T22:53:21+02:00

"Във който, щом споделяш щедрост с просяк –
ограбва те … и пак не е богат!"
Много красива поезия, Дани! Финалът ме грабна!
Елка (Елка Тодорова)

2021-01-21T22:32:20+02:00

Прекрасен стих! Поздрави, Дани!