Недей ме моли
Не искай нова среща, обич моя.
Каквото е било, е отлетяло.
Не ще се никога повтори зноят
на лятото, което ни е гряло...
Не искай пак по старите пътеки
да минем - по килим от лятно злато.
Следи от стъпките предишни, леки,
ще спомнят - всичко там ни е познато...
Не искай пак от изворите чисти
да пием жадно с топлите си длани.
Опадат ли наесен жълти листи,
остават само белези от рани...
Не искай пак във старото огнище
да търсим въглени - все още живи.
Изтлели са, не ще намерим нищо.
Веднъж били сме истински щастливи...
Веднъж е само чувството горещо,
след него само пепел, само спомен...
Недей, не ме моли за нова среща!
Последната искра да не прогоним!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Славка Любенова Все права защищены
