Недей ме моли
Не искай нова среща, обич моя.
Каквото е било, е отлетяло.
Не ще се никога повтори зноят
на лятото, което ни е гряло...
Не искай пак по старите пътеки
да минем - по килим от лятно злато.
Следи от стъпките предишни, леки,
ще спомнят - всичко там ни е познато...
Не искай пак от изворите чисти
да пием жадно с топлите си длани.
Опадат ли наесен жълти листи,
остават само белези от рани...
Не искай пак във старото огнище
да търсим въглени - все още живи.
Изтлели са, не ще намерим нищо.
Веднъж били сме истински щастливи...
Веднъж е само чувството горещо,
след него само пепел, само спомен...
Недей, не ме моли за нова среща!
Последната искра да не прогоним!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Любенова Всички права запазени
