5 июн. 2019 г., 10:09

Недей поглежда към Луната 

  Поэзия » Другая
484 0 2

Недей поглежда към Луната!
Недей вика толкоз силно!
Не можеш да съблазниш звездата
и да я трогнеш със своите сълзи!

 

Нека прескочим онзи залез,
тъжно ограден с пурпурни лъчи
и да се усмихнем на онзи изгрев,
който радва на живота ни.

 

Недей поглежда към Луната!
Недей боядисва небето тюркоазено!
Не можеш в него да запалиш звездата
и да нагласиш сиянието й да е алмазено!

 

Нека политнем с безкрайния полет -
там, където се сливат земя и небе в едно
и когато изгревът целуне онзи наш залез,
от страх да се притиснем още по-силно.

 

Недей поглежда към Луната!
Недей пожелава сиянието й синьо!
Не можеш с магия да й ощавиш светлината,
нито да излъжеш слънцето хитро!

 

Нека си останем там някъде и всичко забравим,
а време с безвремие да се сливат в едно
и когато ни омръзне да чакаме нашия залез,
просто да затворим очи и заспим задълго.

© Светлана Тодорова Все права защищены

Произведението е включено в:
  1203 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??