Недей поглежда към Луната
Недей поглежда към Луната!
Недей вика толкоз силно!
Не можеш да съблазниш звездата
и да я трогнеш със своите сълзи!
Нека прескочим онзи залез,
тъжно ограден с пурпурни лъчи
и да се усмихнем на онзи изгрев,
който радва на живота ни.
Недей поглежда към Луната!
Недей боядисва небето тюркоазено!
Не можеш в него да запалиш звездата
и да нагласиш сиянието й да е алмазено!
Нека политнем с безкрайния полет -
там, където се сливат земя и небе в едно
и когато изгревът целуне онзи наш залез,
от страх да се притиснем още по-силно.
Недей поглежда към Луната!
Недей пожелава сиянието й синьо!
Не можеш с магия да й ощавиш светлината,
нито да излъжеш слънцето хитро!
Нека си останем там някъде и всичко забравим,
а време с безвремие да се сливат в едно
и когато ни омръзне да чакаме нашия залез,
просто да затворим очи и заспим задълго.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Тодорова Всички права запазени
