2 апр. 2016 г., 17:34

Недейте

709 0 8

 

 

Не пейте ми песните, о, трубадури,
мокасините ми вий не сте обули
и сълзите ми още не проливайте,
хлевоусти, вий, за днес почивайте!

 

Виковете ми недейте да крещите -
страховете ми - не ще ги издържите,
и не пожелавайте си мойта радост,
пожалени сте в свойта младост,

 

и чашата ми с вино не отпивайте -
марцина - от горчилка не погивайте,
и вратите ми недейте ги затваря -
ключ ръждясал тях не ги отваря!

 

Не стъпвайте по моите пътеки,
те не са като килими меки,
и не градете крепостни ми кули
тухлите им са от грозни хули.

 

И не вдъхвайте от моите цветя -
в градини с тръни ги бера.
И огнището ми не палете вечер
жарта му  топли като глетчер.

 

И на гробове чужди не плачете -
жива нишка в своя стан втъчете.
За греха недейте да сте съдници,
затуй не дават се нагръдници!

 

Ренета Първанова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ренета Първанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !!
  • Благодаря ти.
  • Разбира се, че помня това твое стихотворение. Както виждаш, помня и коментара си, макар и само донякъде. Забравил бях думата "елегантна" но този път я замених с "възширочка" Наглед съвсем различни думи, но казват едно и също към този, към когото са насочени. Забравям много неща, но онова, което ми е направило впечатление, остава задълго.
  • Помниш от преди година почти точно коментара си?! Brezar111 (Людмил Нешев) Не се заглеждайте по вехтата ми дреха,
    Прекалено елегантна е за вас...
    Простете, за което!

    Хареса ми това жигосващо стихотворение, Ренета.
  • О, това стихо... Хм.
    Дори ще опитам донякъде да възстановя предишния си коментар.

    Не спирайте очите си порочни
    на семплата, удобна дрешка,
    от душата ми с мерак одета.
    Твърде вехта е за вас.
    И възширочка.
    Простете за което...

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...