Apr 2, 2016, 5:34 PM

Недейте

  Poetry » Other
704 0 8

 

 

Не пейте ми песните, о, трубадури,
мокасините ми вий не сте обули
и сълзите ми още не проливайте,
хлевоусти, вий, за днес почивайте!

 

Виковете ми недейте да крещите -
страховете ми - не ще ги издържите,
и не пожелавайте си мойта радост,
пожалени сте в свойта младост,

 

и чашата ми с вино не отпивайте -
марцина - от горчилка не погивайте,
и вратите ми недейте ги затваря -
ключ ръждясал тях не ги отваря!

 

Не стъпвайте по моите пътеки,
те не са като килими меки,
и не градете крепостни ми кули
тухлите им са от грозни хули.

 

И не вдъхвайте от моите цветя -
в градини с тръни ги бера.
И огнището ми не палете вечер
жарта му  топли като глетчер.

 

И на гробове чужди не плачете -
жива нишка в своя стан втъчете.
За греха недейте да сте съдници,
затуй не дават се нагръдници!

 

Ренета Първанова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ренета Първанова All rights reserved.

Comments

Comments

  • !!
  • Благодаря ти.
  • Разбира се, че помня това твое стихотворение. Както виждаш, помня и коментара си, макар и само донякъде. Забравил бях думата "елегантна" но този път я замених с "възширочка" Наглед съвсем различни думи, но казват едно и също към този, към когото са насочени. Забравям много неща, но онова, което ми е направило впечатление, остава задълго.
  • Помниш от преди година почти точно коментара си?! Brezar111 (Людмил Нешев) Не се заглеждайте по вехтата ми дреха,
    Прекалено елегантна е за вас...
    Простете, за което!

    Хареса ми това жигосващо стихотворение, Ренета.
  • О, това стихо... Хм.
    Дори ще опитам донякъде да възстановя предишния си коментар.

    Не спирайте очите си порочни
    на семплата, удобна дрешка,
    от душата ми с мерак одета.
    Твърде вехта е за вас.
    И възширочка.
    Простете за което...

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...