2.04.2016 г., 17:34

Недейте

703 0 8

 

 

Не пейте ми песните, о, трубадури,
мокасините ми вий не сте обули
и сълзите ми още не проливайте,
хлевоусти, вий, за днес почивайте!

 

Виковете ми недейте да крещите -
страховете ми - не ще ги издържите,
и не пожелавайте си мойта радост,
пожалени сте в свойта младост,

 

и чашата ми с вино не отпивайте -
марцина - от горчилка не погивайте,
и вратите ми недейте ги затваря -
ключ ръждясал тях не ги отваря!

 

Не стъпвайте по моите пътеки,
те не са като килими меки,
и не градете крепостни ми кули
тухлите им са от грозни хули.

 

И не вдъхвайте от моите цветя -
в градини с тръни ги бера.
И огнището ми не палете вечер
жарта му  топли като глетчер.

 

И на гробове чужди не плачете -
жива нишка в своя стан втъчете.
За греха недейте да сте съдници,
затуй не дават се нагръдници!

 

Ренета Първанова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ренета Първанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!
  • Благодаря ти.
  • Разбира се, че помня това твое стихотворение. Както виждаш, помня и коментара си, макар и само донякъде. Забравил бях думата "елегантна" но този път я замених с "възширочка" Наглед съвсем различни думи, но казват едно и също към този, към когото са насочени. Забравям много неща, но онова, което ми е направило впечатление, остава задълго.
  • Помниш от преди година почти точно коментара си?! Brezar111 (Людмил Нешев) Не се заглеждайте по вехтата ми дреха,
    Прекалено елегантна е за вас...
    Простете, за което!

    Хареса ми това жигосващо стихотворение, Ренета.
  • О, това стихо... Хм.
    Дори ще опитам донякъде да възстановя предишния си коментар.

    Не спирайте очите си порочни
    на семплата, удобна дрешка,
    от душата ми с мерак одета.
    Твърде вехта е за вас.
    И възширочка.
    Простете за което...

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...