13 нояб. 2009 г., 09:05

Неделен сонет

711 0 9

Не знам къде ù казваш, че отиваш,
но във неделя сутрин точно в десет
очаква твоя звън и ти пристигаш
и тя те пита радостно: "Къде си?".

Пристигаш по традиция с колата,
по старите маршрути на разходка,
на водно колело във Ариана,
обядвате съвместно и сте кротки.

Забравили сте как се ненавижда.
Претенциите стъпват по терлици.
Очаквате я срещата. Интимно
прегръщате се като ученици.

Представяш ли си, тя ти е съпруга,
а цяла седмица ти спиш при друга?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...