13.11.2009 г., 9:05

Неделен сонет

709 0 9

Не знам къде ù казваш, че отиваш,
но във неделя сутрин точно в десет
очаква твоя звън и ти пристигаш
и тя те пита радостно: "Къде си?".

Пристигаш по традиция с колата,
по старите маршрути на разходка,
на водно колело във Ариана,
обядвате съвместно и сте кротки.

Забравили сте как се ненавижда.
Претенциите стъпват по терлици.
Очаквате я срещата. Интимно
прегръщате се като ученици.

Представяш ли си, тя ти е съпруга,
а цяла седмица ти спиш при друга?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...