Nov 13, 2009, 9:05 AM

Неделен сонет

705 0 9

Не знам къде ù казваш, че отиваш,
но във неделя сутрин точно в десет
очаква твоя звън и ти пристигаш
и тя те пита радостно: "Къде си?".

Пристигаш по традиция с колата,
по старите маршрути на разходка,
на водно колело във Ариана,
обядвате съвместно и сте кротки.

Забравили сте как се ненавижда.
Претенциите стъпват по терлици.
Очаквате я срещата. Интимно
прегръщате се като ученици.

Представяш ли си, тя ти е съпруга,
а цяла седмица ти спиш при друга?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...