Nov 13, 2009, 9:05 AM

Неделен сонет

713 0 9

Не знам къде ù казваш, че отиваш,
но във неделя сутрин точно в десет
очаква твоя звън и ти пристигаш
и тя те пита радостно: "Къде си?".

Пристигаш по традиция с колата,
по старите маршрути на разходка,
на водно колело във Ариана,
обядвате съвместно и сте кротки.

Забравили сте как се ненавижда.
Претенциите стъпват по терлици.
Очаквате я срещата. Интимно
прегръщате се като ученици.

Представяш ли си, тя ти е съпруга,
а цяла седмица ти спиш при друга?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....