30 окт. 2007 г., 15:50

Недогонени стъпки 

  Поэзия » Другая
738 0 4

Разпилях си нозете от недогонени стъпки.
Отоци получих на всяка страна.
Зашивах сърцето със хиляди кръпки.
Но уви. Не бе достатъчна и тази цена!

Не съумях да те открия в здрача!
Не успях дори да погаля дъха твой!
Когато вятърът убива ме и плача,
аз знам, че сбърках с този завой...

Сама избрах си да гоня безспирно
ураган от бедствия и талази сълзи.
Умря за мен слънцето всемирно.
И с пепел от въглени душата ръми.

Залостени думи зашивам
в мрежа за хищници... Тлеят.
И аз продължавам да умирам...
Докато болките... пак си живеят.


© Сиси Валентинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??