Разпилях си нозете от недогонени стъпки.
Отоци получих на всяка страна.
Зашивах сърцето със хиляди кръпки.
Но уви. Не бе достатъчна и тази цена!
Не съумях да те открия в здрача!
Не успях дори да погаля дъха твой!
Когато вятърът убива ме и плача,
аз знам, че сбърках с този завой...
Сама избрах си да гоня безспирно
ураган от бедствия и талази сълзи.
Умря за мен слънцето всемирно.
И с пепел от въглени душата ръми.
Залостени думи зашивам
в мрежа за хищници... Тлеят.
И аз продължавам да умирам...
Докато болките... пак си живеят.
© Сиси Валентинова Todos los derechos reservados
Поздравления!