ANONIMNIQ (Георги)
26 9
6 сент. 2016 г., 20:36

Недоизказано 

  Поэзия » Любовная
317 0 5

Нощта се ражда с вик на тишина.

Минутите се нижат до безкрайност.

Стените са пропити във тъга

и липсата ти няма срок на давност.

 

Във чашата се давят куп сълзи,

за всички неизречени желания,

за всички недосбъднати мечти

и всички неизпратени послания.

 

И чакам те в поглъщащия мрак,

на гарата на бъдещите дни,

където, знай, не води никой влак

и пътят вече мъничко боли.

 

И пак те искам, толкова прекрасна,

с усмивка върху нежното лице,

но всичките надежди бавно гаснат

и падат от самотното небе.

© Георги Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??