ANONIMNIQ (Георги)
26 9
6.09.2016 г., 20:36 ч.

Недоизказано 

  Поезия » Любовна
312 0 5

Нощта се ражда с вик на тишина.

Минутите се нижат до безкрайност.

Стените са пропити във тъга

и липсата ти няма срок на давност.

 

Във чашата се давят куп сълзи,

за всички неизречени желания,

за всички недосбъднати мечти

и всички неизпратени послания.

 

И чакам те в поглъщащия мрак,

на гарата на бъдещите дни,

където, знай, не води никой влак

и пътят вече мъничко боли.

 

И пак те искам, толкова прекрасна,

с усмивка върху нежното лице,

но всичките надежди бавно гаснат

и падат от самотното небе.

© Георги Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??