Недоизказано
Нощта се ражда с вик на тишина.
Минутите се нижат до безкрайност.
Стените са пропити във тъга
и липсата ти няма срок на давност.
Във чашата се давят куп сълзи,
за всички неизречени желания,
за всички недосбъднати мечти
и всички неизпратени послания.
И чакам те в поглъщащия мрак,
на гарата на бъдещите дни,
където, знай, не води никой влак
и пътят вече мъничко боли.
И пак те искам, толкова прекрасна,
с усмивка върху нежното лице,
но всичките надежди бавно гаснат
и падат от самотното небе.
© Георги All rights reserved.
