Недоизречени мигове
Виждаш ли недоизречените мигове
на моето безумно обещание,
преливащите сенки на фантомите,
бледнеещи във утринният хлад...
И тази тайна, скрита в думите,
които се отронваха безумни,
съновидения от мисъл и копнеж,
изтръгнат вопъл, лумнал неочаквано...
И тъжният прибой край старите скали,
отломки от нестихващи възторзи,
и мойте устни, плахи, недокоснати,
които ти шептяха среброструние...
Оная тъмна, криволичеща магия,
която ни поглъщаше омаяни,
и моят вик, от лава образуван,
във твоя огън диво се взривяваше
И виждам клади и слънца...
Усещам песента на времето...
Преди да долети съдбовната стрела,
преди да ни погълне пропастта...
И виждам теб!
Преди да видя себе си!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анна Димитрова Все права защищены
