Недоизречени мигове
Виждаш ли недоизречените мигове
на моето безумно обещание,
преливащите сенки на фантомите,
бледнеещи във утринният хлад...
И тази тайна, скрита в думите,
които се отронваха безумни,
съновидения от мисъл и копнеж,
изтръгнат вопъл, лумнал неочаквано...
И тъжният прибой край старите скали,
отломки от нестихващи възторзи,
и мойте устни, плахи, недокоснати,
които ти шептяха среброструние...
Оная тъмна, криволичеща магия,
която ни поглъщаше омаяни,
и моят вик, от лава образуван,
във твоя огън диво се взривяваше
И виждам клади и слънца...
Усещам песента на времето...
Преди да долети съдбовната стрела,
преди да ни погълне пропастта...
И виждам теб!
Преди да видя себе си!
© Анна Димитрова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
!!!
-
"И виждам теб!
Преди да видя себе си!"
Страхотно пишеш! Браво!
-
Впечатлен съм от уникалният Ви стил , Анна ..и от дълбокото вникване в картините , които описвате...Харесва ми да Ви чета...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Преди да видя себе си!"
За една красива, невъзможна любов!