22 июн. 2011 г., 23:30

Недоизречени мигове 

  Поэзия » Любовная
1247 0 4

Виждаш ли недоизречените мигове

на моето безумно обещание,

преливащите сенки на фантомите,

бледнеещи във утринният хлад...

 

И тази тайна, скрита в думите,

които се отронваха  безумни,

съновидения от мисъл и копнеж,

изтръгнат вопъл, лумнал неочаквано...

 

 

И тъжният прибой край старите скали,

отломки от нестихващи възторзи,

и мойте устни, плахи, недокоснати,

които ти шептяха среброструние...

 

Оная тъмна,  криволичеща магия,

която ни поглъщаше омаяни,

и моят вик, от лава образуван,

във твоя огън диво се взривяваше

 

И  виждам клади и слънца...

Усещам песента на времето...

Преди да долети съдбовната стрела,  

преди да ни погълне пропастта...

 

И виждам теб!

Преди да видя себе си!

© Анна Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "И виждам теб!
    Преди да видя себе си!"

    За една красива, невъзможна любов!
  • !!!
  • "И виждам теб!
    Преди да видя себе си!"

    Страхотно пишеш! Браво!

  • Впечатлен съм от уникалният Ви стил , Анна ..и от дълбокото вникване в картините , които описвате...Харесва ми да Ви чета...
Предложения
: ??:??