Ден след ден минавам през живота,
с нови мисли, чувства и мечти.
Слава богу, всичко друго имам,
но недостижима си оставаш ти.

Казват щастието е винаги непълно,
понеже днес царува алчността,
но радостта е винаги по-малко,
щом в живота липсва любовта.

Благодарен съм, че близки хора имам,
приятелите и семейството ми са до мен,
но ти ми липсваш всяка непрогледна вечер,
макар и да не знам дали ще те докосна някой ден.

Срещал ме е със жени животът,
и някои са оставали, за да ги помня ясно.
И така липсата, постоянна и дълбока,
запълваха коя по-дълго, коя по-страстно.

Знам, че ти може би някъде ме чакаш,
и със сърцето си ме викаш, щом обгърне те нощта,
но дали зова ти някога ще мога,
в мойта самота да доловя?

Днес е лесно да се свържеш с някой,
в света виртуален, предлаган тъй настойчиво от реалността,
но защо толкова хора се усещат,
докато са в компанията на други в самота?

Аз не търся днес богатство, слава,
не искам плод на всеобхватна суета,
а само твойта мисъл да долавям,
докато денят ми сменя се с нощта.

Да искаш силно да обичаш,
а да нямаш на кого да подариш това,
що сърцето ти с години е копняло,
да сподели взаимно любовта.

Много пъти, щом с приятели съм бил,
вкъщи върна ли се, чувствам как ми липсваш.
Представям си, че си тук и те усещам,
и прогонваш самотата, що от другите съм крил.

Аз ще чакам, колкото е нужно,
и ще искам теб в деня, съня си и нощта,
а щом ме озариш, ще те позная,
ти, моя тъй искрена мечта!