May 13, 2021, 1:22 AM

Недостижима

  Poetry » Love
1.3K 0 2

Ден след ден минавам през живота,
с нови мисли, чувства и мечти.
Слава богу, всичко друго имам,
но недостижима си оставаш ти.

Казват щастието е винаги непълно,
понеже днес царува алчността,
но радостта е винаги по-малко,
щом в живота липсва любовта.

Благодарен съм, че близки хора имам,
приятелите и семейството ми са до мен,
но ти ми липсваш всяка непрогледна вечер,
макар и да не знам дали ще те докосна някой ден.

Срещал ме е със жени животът,
и някои са оставали, за да ги помня ясно.
И така липсата, постоянна и дълбока,
запълваха коя по-дълго, коя по-страстно.

Знам, че ти може би някъде ме чакаш,
и със сърцето си ме викаш, щом обгърне те нощта,
но дали зова ти някога ще мога,
в мойта самота да доловя?

Днес е лесно да се свържеш с някой,
в света виртуален, предлаган тъй настойчиво от реалността,
но защо толкова хора се усещат,
докато са в компанията на други в самота?

Аз не търся днес богатство, слава,
не искам плод на всеобхватна суета,
а само твойта мисъл да долавям,
докато денят ми сменя се с нощта.

Да искаш силно да обичаш,
а да нямаш на кого да подариш това,
що сърцето ти с години е копняло,
да сподели взаимно любовта.

Много пъти, щом с приятели съм бил,
вкъщи върна ли се, чувствам как ми липсваш.
Представям си, че си тук и те усещам,
и прогонваш самотата, що от другите съм крил.

Аз ще чакам, колкото е нужно,
и ще искам теб в деня, съня си и нощта,
а щом ме озариш, ще те позная,
ти, моя тъй искрена мечта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Цвятков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...