12 янв. 2010 г., 12:20
Недостъпни рамена
Недостъпни рамена
Прежалих вече туй, което нямах,
а туй, което имах - разпилях.
И като сърп поредната измама
окастри в нас любовните поля.
Затуй не можеш с длан да ме докоснеш,
а като чумав аз страня от теб.
Живея сам. На невъзможен остров.
И вия нощем с вятъра свиреп...
... понеже ми е писнало от думи,
настръхнали, които, щеш не щеш,
се вмъкват най-внезапно помежду ни,
подобно зле охранен таралеж.
И с ялови усмивки и гримаси
издигаме невидима стена,
доде бодлите връх обърнат в нас и
заоблим недостъпни рамена...
© Ивайло Терзийски Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Поезията е средство на автора или да опознае личния си Аз или да създаде мост към душите на хората, а хубавата поезия - и двете
Дано и аз да пиша така някой ден! Много силна и докосваща лирика, която е над думите! Искрени поздрави!
/Сашо/ -
Камъчетата търкулват се,
подритвани от ъгъла за върщане,
щастливи и безотговорно бягащи...
А калдъръмът с времето научи се
да прегръща тихо стъпките ти
и вместо онзи дъжд да румоли.
Тук съм, Бароне! Благодаря за удоволствието!
-
!!!!!!!!!!!!!!!!*
-
Докосващи думи и до болка познати чувства.Поздравявам те Терзийски!С усмивка!
-
Как може да има толкова начини да опишеш любовта? Всеки път си различен. Невероятна образност има в поезията ти, Иво.
-
Страхотен си.. както винаги. Стиховете ти --чуствам ги..
-
Винаги ме е поразявала способността ти да наченеш с личния параметър и да обобщиш проблема в границите на универсалните истини. Ше акцентирам не само на майсторлъка, с който си проследил процеса на трансформация в отношенията между твоите лирически лица, но и върху напрежението, което се създава между остротата на тръните (опит) и облите рамене (самозащита).
Интригата се поражда от това, че е доста неочаквано. Обикновено ефектът на болката е трънливото лице на личността, агресивна в самозащитата си, а при теб финалът откроява един нов вид приспособяване, който осигурява абсолютната тишина и отчуждение. Недостъпни и обли... рамене. Раменете, на които е прието, че можеш да се опреш, да подириш утеха, тук се оказват белег на отчуждението. И думите са посочени със закачливото сравнение "зле охранен таралеж", защото именно те ни разделат. Ефектът на загубените словесни мостове ... болезнена самота и ожънати любовни поля. Ти кога ще издадеш книгаВече береш грях пред хората, които не влизат в този сайт... -
Истинска находка е всяко мое приятелство с:
Rathi (Ратхи )
dara.h (Дария )
mariniki (Магдалена Костадинова)
LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна )
deyzisi (Десислава Иванова)
liliv (Лили Велчева)
vicmark (Виктор Атанасов)
smile1 (Валка ) -
Прекрасно!
-
моите почитания, Ивайло...
с въсхищение. -
"доде бодлите връх обърнат в нас и
заоблим недостъпни рамена..." - !!!
Чудесна идея, Барон!
Поздрави! -
Оптимистично послание за бъдещите прекрасности...!Та нали сме дошли с едно послание на таз Земя:Щастието е възможно!Просто цял живот се учим да го виждаме и да сме в него и то да е в нас...!
А ТИ СИ ЕДИН ОТ НЕГОВИТЕ ПОСЛАНИЦИ! -
Благодаря за красивата, стойностна поезия, която намирам при теб, поете!
Поздравявам те!
Сърдечно! -
Няма нужда от коментар това откровение, освен да кажа, че имаш още едно приятелско рамо.
Прекрасен стих! -
Под приятелските рамена на:
bardluna (Геновева Цандева)
Я, виж, Геновева, ми пее на уше...каква радост...
Гошето1 (Георги Георгиев)
Благодаря, Гоше! Да ти се връща...
yotovava (Валентина Йотова)
Взимност е някаква и е обяснимо, Вал...
petinka67 (Петя Кръстева)
От твоите уста в божиите уши, Петя!
nellnokia (Нели Господинова)
Радвам се, че споделяш моя свят...Нели!
Жулли (Юлия Димитрова)
За смисъла и съдържанието на тези думи, както и за премълчаното, Жули, наздраве! -
се вмъкват най-внезапно помежду ни,
подобно зле охранен таралеж.
---------
Прочетох и се натаралежих! Поздрав! -
Да, аплодисменти и от мен!!!
-
Без коментар! Знаеш, че те обичам!
-
Впечатляващо!
Поздравления, Бароне!!! -
пожъната любов
в стърнища сламени
се вмъква като таралеж
не се навеждай...
рамената непрегърнати
ще убодеш.. -
Думите ни помагат да общуваме, а чрез действията си изразяваме смисъла и съдържанието на тези думи.
Благодаря, Бароне! -
Под непристъпните рамена и вие, мили приятели:
Hunt (Емилия Кирилова)
Мимче (Милена )
skitnick (Ники )
Nella_gold (Нели )
azura_luna (Петя Цанева)
Черна_Роза (Жулиета Великова)
vedrina (Марина Стоянова)
feniks67 (Феникс )
gerrda (Геновева Христова)
Довереница (Дочка Василева)
Стойна_5912 (Стойна Стоянова)
ivanleko91 (Ангел )
hapka-kapka (Десислава -Капка по капка)
Tomad (Кашмирски ) -
Страхотно!
-
Познато чувство и още един невероятен стих, който го описва!
Поздрави, Иво! -
Аплодисменти!
-
Ив, лъжата е многогласна и убива любовта!Бодлите и правят трънлив пътя на двама души...
-
Ив, заслужени аплодисменти ....не само за тази творба...това е истинска ПОЕЗИЯ ...ДА! Поздрави и от мен ...настръхнах още първия път когато прочетох....ти си силен ....останИ такъв!!
-
"доде бодлите връх обърнат в нас"
Човекът е съставно същество!!!
-
"доде бодлите връх обърнат в нас и
заоблим недостъпни рамена..."
!!! -
Поздравления!
-
Макар че ти е писнало от думи...
Единственият начин да ги спреш,
единственият начин да не губиш-
Са други думи още неизвестни...
Като например "зле охранен таралеж"
Аплодисменти Ваше Благородие!
Поклон пред перото ти! -
Сред много други ще позная стиха ти... стил и похвати - Баронски!
Поздрави! -
Изстрадан стих!
Поздравления! -
Господи!!! Божествено е!!! Когато те чета - помъдрявам! 6.
-
Бароне, удоволствието е изцяло мое.
Благодаря, че запълваш по толкова съвършен начин празнината на качествена мъжка поезия. -
Имане сте:
Plevel (Силвия Илиева)
Mariq_Vergova (Мария Вергова)
feia (Вилдан Сефер)
lips_of_angels (Емилия Найденова)
Майкъл (Майк )
ananel (Нели Христова)
goredoly (Миглена Цветкова)
Вил (Виолета Зашева!
galenaGV (Галена Воротинцевa)
Човек (Анна Станоева)
Melany71 (Светла Дичева)
poeta (Илко Илиев)
VesiP (Веселка Пенова)
valia1771 (Ивон )
zelena (Силвия Райчева)
tania72_1972@abv.bg (Таня Георгиева)
A99 (Росица )
lunna-svetlina (ЛУННА СВЕТЛИНА )
anahid (Анахид Чальовска)
Регина (Радост Даскалова) -
!!!и в предишният стих долових мълчаливото присъствие на острова,на който се намираш,голямо вдъхновение си,повярвай!
-
Винаги е удоволствие да се спирам при твоите стихове! Благодаря!!!
-
Думите са излишни! Невероятен стих!
-
!!!
Иво,винаги чета стиховете ти с удоволствие!При теб намирам разнообразие,красота и неописуем талант!Поздрави! -
Браво.За много години и хубави.Всички щастливи жени си приличат, всяка нещастна е нещастна по своему.Много поетически успехи през 2010 год.Семейно и всякакво щастие.
-
Ама, Ваше Благородие - третата строфа направо боде!
Поздравления за отлично пресъздадената ужасна реалност! -
Бях тук. Не можах да пропусна..
-
Съпреживяно... Отново, поздравления за високите стъпала на поезията, които ти отдавна си покорил!
-
В асоциативното мислене, каквото е и поетичното, представата за рамо отвежда към мисълта за близост и опора! Още като погледнах заглавието на тези твои стихове, и си спомних за една много стара песен на Ян Френкел - ако не се лъжа: "Друг мой - третье мое плечо
- будет со мной всегда!"
И така - приготвих се да преглътна поетичния израз на разочарованието, на самотността, на болката от липсата на взаимност. Но това, че ще усетя наистина по сетивата си тази обърната с бодлите навътре настръхнала кожа на таралеж! - това наистина си е поетична находка! - и тя се вписва на точното си място в една твоя отдавна оформена оригинална стилистика. А индивидуалният стил - това е магията, с която всеки творец приобщава мисълта и чувството на всички онези, към които е изпратил посланията си...
Благодаря ти за богатото естетическо удоволствие, Бароне!
Всеки твой стих е истински емоционален пир! -
Като ти видях заглавието, за друго си помислихЧуден стих, г-н Терзийски!
-
Поздравления за стиха Ваше Благородие!И все пак не се заобляй толкоз!
-
"понеже ми е писнало от думи,
настръхнали, които, щеш не щеш,
се вмъкват най-внезапно помежду ни"
!!! -
... !!! Поздрав!
-
... гладкостта е най-трудно извървима, Ваше Благородие... не се заобляйте прекалено...
А стиховете Ви - те са кула сред Поетичния небосклон! -
Но любовта е таз която,
би следвало да промени у вас
словата в полетяло ято
от бели гълъби тогаз....
Поздравям те, Ваше Благородие! -
я, виж ти как се получавали недостъпните рамене?!
чудесна идея, Барон!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Поклон, Поете!