Недостъпни рамена
Недостъпни рамена
Прежалих вече туй, което нямах,
а туй, което имах - разпилях.
И като сърп поредната измама
окастри в нас любовните поля.
Затуй не можеш с длан да ме докоснеш,
а като чумав аз страня от теб.
Живея сам. На невъзможен остров.
И вия нощем с вятъра свиреп...
... понеже ми е писнало от думи,
настръхнали, които, щеш не щеш,
се вмъкват най-внезапно помежду ни,
подобно зле охранен таралеж.
И с ялови усмивки и гримаси
издигаме невидима стена,
доде бодлите връх обърнат в нас и
заоблим недостъпни рамена...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
