Jan 12, 2010, 12:20 PM

Недостъпни рамена

Poetry

1.9K 1 53

Недостъпни рамена

Прежалих вече туй, което нямах,
а туй, което имах - разпилях.
И като сърп поредната измама
окастри в нас любовните поля.

Затуй не можеш с длан да ме докоснеш,
а като чумав аз страня от теб.
Живея сам. На невъзможен остров.
И вия нощем с вятъра свиреп...

... понеже ми е писнало от думи,
настръхнали, които, щеш не щеш,
се вмъкват най-внезапно помежду ни,
подобно зле охранен таралеж.

И с ялови усмивки и гримаси
издигаме невидима стена,
доде бодлите връх обърнат в нас и
заоблим недостъпни рамена...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

kapito (Капи Капито)

Тук просто няма как да не се разпише човек.
Поклон, Поете!

2010-09-26T12:39:12+03:00
ATodorov (Александър Тодоров)

Поезията е средство на автора или да опознае личния си Аз или да създаде мост към душите на хората, а хубавата поезия - и двете

Дано и аз да пиша така някой ден! Много силна и докосваща лирика, която е над думите! Искрени поздрави!

/Сашо/

2010-06-13T17:44:23+03:00
female_sg (Боряна)

Камъчетата търкулват се,
подритвани от ъгъла за върщане,
щастливи и безотговорно бягащи...
А калдъръмът с времето научи се
да прегръща тихо стъпките ти
и вместо онзи дъжд да румоли.

Тук съм, Бароне! Благодаря за удоволствието!

2010-05-19T00:28:24+03:00
pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

!!!!!!!!!!!!!!!!*

2010-02-09T10:22:39+02:00
ивахрис (Иванка Морарова)

Докосващи думи и до болка познати чувства.Поздравявам те Терзийски!С усмивка!

2010-01-24T16:38:34+02:00