Недоузрял
За зимата ти още не узрях -
любовта ти все във мен ще бъде жива,
пред твойта ласка, без да мисля, спрях...
пред ада - не,
не искам ти да си отиваш!
А слънцето - във тебе се множи,
животът ми из тебе се прелиства,
шепа от себе си във мен сложи,
а аз ще я превърна в огнен извор
От топлина очите твои кафенеят
... и да чувам как със нежния си глас
до мен любимата си песен пееш -
това искам и до сетния си час...!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маломир Стръков Все права защищены
