Jun 21, 2013, 9:00 PM

Недоузрял

  Poetry » Love
613 0 1

За зимата ти още не узрях -

любовта ти все във мен ще бъде жива,

пред твойта ласка, без да мисля, спрях...

пред ада - не,

не искам ти да си отиваш!

 

А слънцето - във тебе се множи,

животът ми из тебе се прелиства,

шепа от себе си във мен сложи,

а аз ще я превърна в огнен извор

 

От топлина очите твои кафенеят

... и да чувам как със нежния си глас

до мен любимата си песен пееш -

това искам и до сетния си час...!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маломир Стръков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...