Недоузрял
За зимата ти още не узрях -
любовта ти все във мен ще бъде жива,
пред твойта ласка, без да мисля, спрях...
пред ада - не,
не искам ти да си отиваш!
А слънцето - във тебе се множи,
животът ми из тебе се прелиства,
шепа от себе си във мен сложи,
а аз ще я превърна в огнен извор
От топлина очите твои кафенеят
... и да чувам как със нежния си глас
до мен любимата си песен пееш -
това искам и до сетния си час...!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Маломир Стръков Todos los derechos reservados
