22 окт. 2007 г., 15:52

Негостоприемна 

  Поэзия
471 0 9
 Като мозайка е светът
 със свойте бели и черни квадрати.
Ту светлина и ред ще възцарят,
ту пък тъмнината ще ги разклати.

На кой от двата ще стоя,
от части аз ще трябва да реша,
дали да съм ведра и добра,
или с изнемогваща от мъка ръка.

И този стих нямаше да съществува,
ако тъмната страна бях избрала аз.
Тъгата в мене щеше да царува
и куп сълзи душата ми щеше да побира.

Не се поддавам на тъгата,
с усмивка я посрещам на вратата.
Понякога опитва се да ми гостува,
ама май все пред вратата пренощува.

Може да ме сметнете за негостоприемна,
но тя не заслужава каквото и да е било внимание.
В дома ми тя ще е надменна,
а на мен такива не ми дават и капка очарование.



© Пламена Добрева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??