Негостоприемна
Като мозайка е светът
със свойте бели и черни квадрати.
Ту светлина и ред ще възцарят,
ту пък тъмнината ще ги разклати.
На кой от двата ще стоя,
от части аз ще трябва да реша,
дали да съм ведра и добра,
или с изнемогваща от мъка ръка.
И този стих нямаше да съществува,
ако тъмната страна бях избрала аз.
Тъгата в мене щеше да царува
и куп сълзи душата ми щеше да побира.
Не се поддавам на тъгата,
с усмивка я посрещам на вратата.
Понякога опитва се да ми гостува,
ама май все пред вратата пренощува.
Може да ме сметнете за негостоприемна,
но тя не заслужава каквото и да е било внимание.
В дома ми тя ще е надменна,
а на мен такива не ми дават и капка очарование.
със свойте бели и черни квадрати.
Ту светлина и ред ще възцарят,
ту пък тъмнината ще ги разклати.
На кой от двата ще стоя,
от части аз ще трябва да реша,
дали да съм ведра и добра,
или с изнемогваща от мъка ръка.
И този стих нямаше да съществува,
ако тъмната страна бях избрала аз.
Тъгата в мене щеше да царува
и куп сълзи душата ми щеше да побира.
Не се поддавам на тъгата,
с усмивка я посрещам на вратата.
Понякога опитва се да ми гостува,
ама май все пред вратата пренощува.
Може да ме сметнете за негостоприемна,
но тя не заслужава каквото и да е било внимание.
В дома ми тя ще е надменна,
а на мен такива не ми дават и капка очарование.
© Пламена Добрева All rights reserved.
