13 окт. 2010 г., 21:20
Неистинско за мен е битието!
Забулените истини мълчат.
А надеждите изгарят... и ето -
и затворени, раните кървят...
... кървят и мислите -
с непълноценност.
И тихо, с безвъзвратно гаснещи очи,
обричам се на плач и на почтеност.
А в обилност, дисхармонията руши!
Неистински са всичките ми пориви -
излишни; затова сега в студа...
сами ще мръзнат - от ума оголени - ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация