Неистинско за мен е битието! 

Забулените истини мълчат.

А надеждите изгарят... и ето -

и затворени, раните кървят...

... кървят и мислите -

                             с непълноценност.

И тихо, с безвъзвратно гаснещи очи, 

обричам се на плач и на почтеност.

А в обилност, дисхармонията руши!

Неистински са всичките ми пориви - 

излишни; затова сега в студа...

сами ще мръзнат - от ума оголени -

отчаяни ще искат да умрат.

Неистинско е битието! 

А забулените истини мълчат,

разплакали у мен детето,

в мълчанието си нека изгорят!