Неистинско за мен е битието!
Забулените истини мълчат.
А надеждите изгарят... и ето -
и затворени, раните кървят...
... кървят и мислите -
с непълноценност.
И тихо, с безвъзвратно гаснещи очи,
обричам се на плач и на почтеност.
А в обилност, дисхармонията руши!
Неистински са всичките ми пориви -
излишни; затова сега в студа...
сами ще мръзнат - от ума оголени -
отчаяни ще искат да умрат.
Неистинско е битието!
А забулените истини мълчат,
разплакали у мен детето,
в мълчанието си нека изгорят!
© Цвет Всички права запазени