Неизбежна ненаситност

23 июн. 2015 г., 21:06

Поэзия » Любовная

738 0 1

Достатъчно е само да те видя
и слънце вътре в мене ще засвети,
моментите любими ще зазидам
в галерия от спомени с портрети.

Достатъчно е пак да те прегърна
и шепнейки как липсваше ми ти,
крилата огледални ще разгърна
с отблясъка на сбъднати мечти.

Под звездното небе ще те целуна
и тихо ще ме чуеш как изричам,
със звуците като на нежна струна:
не тръгвай си, защото те обичам.

Георги Ангелов, юни 2015 г.

Неизбежна ненаситност

Свързани произведения

Комментарии

Предложения