Неизбежна ненаситност
Достатъчно е само да те видя
и слънце вътре в мене ще засвети,
моментите любими ще зазидам
в галерия от спомени с портрети.
Достатъчно е пак да те прегърна
и шепнейки как липсваше ми ти,
крилата огледални ще разгърна
с отблясъка на сбъднати мечти.
Под звездното небе ще те целуна
и тихо ще ме чуеш как изричам,
със звуците като на нежна струна:
не тръгвай си, защото те обичам.
Георги Ангелов, юни 2015 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Ангелов Все права защищены
