Неизбежна ненаситност
Достатъчно е само да те видя
и слънце вътре в мене ще засвети,
моментите любими ще зазидам
в галерия от спомени с портрети.
Достатъчно е пак да те прегърна
и шепнейки как липсваше ми ти,
крилата огледални ще разгърна
с отблясъка на сбъднати мечти.
Под звездното небе ще те целуна
и тихо ще ме чуеш как изричам,
със звуците като на нежна струна:
не тръгвай си, защото те обичам.
Георги Ангелов, юни 2015 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ангелов Всички права запазени
