Jun 23, 2015, 9:06 PM

Неизбежна ненаситност 

  Poetry » Love
737 0 1

Достатъчно е само да те видя
и слънце вътре в мене ще засвети,
моментите любими ще зазидам
в галерия от спомени с портрети.

Достатъчно е пак да те прегърна
и шепнейки как липсваше ми ти,
крилата огледални ще разгърна
с отблясъка на сбъднати мечти.

Под звездното небе ще те целуна
и тихо ще ме чуеш как изричам,
със звуците като на нежна струна:
не тръгвай си, защото те обичам.

 

Георги Ангелов, юни 2015 г.

© Георги Ангелов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??