Достатъчно е само да те видя
и слънце вътре в мене ще засвети,
моментите любими ще зазидам
в галерия от спомени с портрети.
Достатъчно е пак да те прегърна
и шепнейки как липсваше ми ти,
крилата огледални ще разгърна
с отблясъка на сбъднати мечти.
Под звездното небе ще те целуна
и тихо ще ме чуеш как изричам,
със звуците като на нежна струна:
не тръгвай си, защото те обичам.
Георги Ангелов, юни 2015 г.
© Георги Ангелов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
