23 мар. 2017 г., 22:26

Неизбежно 

  Поэзия
595 11 12
Идва ден, след който всеки губи. -
Часовете ни отнасят постепенно.
Собствените мисли стават чужди.
Най-небесното накрая става земно.
Всеки хълм е оцветен като надежда.
Смесват се след време цветовете. -
Равнината слънцето изцежда
и изкачва неусетно върховете...!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Все права защищены

Предложения
: ??:??