23 мар. 2017 г., 22:26

Неизбежно

Поэзия

681 12 12

Идва ден, след който всеки губи. -
Часовете ни отнасят постепенно.
Собствените мисли стават чужди.
Най-небесното накрая става земно.
Всеки хълм е оцветен като надежда.
Смесват се след време цветовете. -
Равнината слънцето изцежда
и изкачва неусетно върховете...!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Plevel (Силвия Илиева)

Неусетно се пренесох в небесното,при хълмовете оцветени с надежда...

2017-03-26T22:30:45+03:00
DochkaGeorgieva (Дочка Г)

Неизбежното след миг съвършенство ...пак се оцветява с надежда.Кръговратът на живота.Благодаря.

2017-03-25T23:40:12+02:00
rumbic (Руми)

Бих определила твоето "Неизбежно" като притча, върху която всеки може да размишлява! "Който има уши да слуша, нека слуша."
Младене, с удоволствие прочетох! Поздравления!

2017-03-24T23:26:41+02:00
vedrina (Марина Стоянова)

Това гатанка ли е..., накрая липсва - Що е то...?!!!

2017-03-24T14:50:06+02:00
Izumrudkata (Катя)

Много ми хареса стиха ти , Младене! Поздравления и успех!

2017-03-24T13:11:03+02:00