Неизбежност
Но можеше да бъде друго,
а не това, което е сега.
Защото любовта е чудо,
накапано от капчици тъга.
Тъга – от неразбрани чувства,
които плачат и зоват...
В мълчаливото изкуство
стъпките намират път.
И всеки звук на тишината
кънти у тебе и у мен.
Една любов умира невъзпята
в залеза на миналия ден.
Но може би, нощта ще върне
надеждата, останала все пак?
Като една неназована урна,
разсипана в кървавия зрак.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойчо Станев Все права защищены
Поздравявам те!