Неизбежност
848
0
3
НЕИЗБЕЖНОСТ
Бесовè се смеят гръмко,
ококорват сетивата –
развилнели се отвънка,
сякаш палят тишината...
А луната кръглолика -
осветила в миг вълните –
на парцали мига, вика
да помагат и звездите.
Посейдон по късно време
поразлюшкал е морето.
Там незнаен кораб дреме,
хоризонта дири, ето.
Ала фарът неизбежно
му показва път в средата.
И замлъква всичко прежно!
И... залива го водата...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вили Димитрова Все права защищены
